Tuesday, September 4, 2012

За нечестния FairPlay или защо Асен Блатечки иска да ми яде салама, а Азис има пари сам да си намери (скритата фактология)



     Става дума за кампанията bTV FairPlay, или по-скоро за продължението на войната за свободата на нашето слово, която ни е дадена от Бог, а се опитва да ни бъде отнета от чуждопоклонните продажни законодателни органи. Да, става дума за война. Тя се води от хилядолетия, още от Египет, от Френската революция и продължава и до днес и ние трябва да сме готови за продължителен бой. Защото ако спечелихме последната битка срещу душманите, като успяхме да спрем поне временно ACTA, то е очевидно, че ще има ново сражение, защото врагът не се е отказал. Войната ще се води по целия свят, а в България втора фаза се казва btv – FairPlay.

     Изопачена като борба за правата на авторите, фалшиво разобличена като борба за правата на техните продуценти, това всъщност е борба против свободното разпространяване на информация от всякакъв вид. Какво имам предвид? Имам предвид, че ни лъжат. Най-нагло и противозаконно ни лъжат. Лъжат нас - „консуматорите“ на музика и филми, че сме престъпници (въпреки че си има действащи закони, които ние спазваме), но лъжат преди всичко авторите. Какво мога да направя аз, за да ги спра? Мога да ги разоблича и да покажа на всички какви гнусни дяволи са, като развенчая митовете им един по един. Мога, докато имам право на Интернет и на свобода на словото. Мога, докато мога да разчитам на вас, читателите, да разпространявате тази статия навсякъде с изричното ми съгласие (на мене автора), при единственото условие да пуснете линк към оригиналния източник. И така, да започваме с фактите:

Мит номер 1 – Имаме нужда от правила, сякаш в момента няма такива:

     Ето какво казва министър (или главен Мултак на Републиката) Вежди Рашидов на дебата за ACTA - “и при действащото законодателство, действията на полицията никога не са били насочени към крайния и индивидуалния потребител“. Т.е. все пак има действащо законодателство, иначе на какво основание се конфискуваха хиляди компютри за съмнение за ползване на нелегален софтуер? На какво основание НСБОП конфискува техника на АренаБГ, ДатаБГ и куп други подобни сайтове? Ами на правно основание, разбира се. Т.е. има си закон, и когато има политическа воля – има и контрол и законът се спазва.

Мит номер 2 – Крайните потребители в България ощетяват авторите с милиарди:

     В същото изказване Главният Мултак на Републиката, в качеството си на склуптор, заявява “... много добре знам, че получаването от тези хора средства у нас са направо мизерни“. Епа, добре че има странични доходи. Но да поговорим за другите. Да поговорим за Криско например. Колко струва една песен на Криско и с колко пари точно го ощетявам, като си я пусна в YouTube? Отговор – песните на Криско не струват нищо, не защото са некачествени, а защото самият той никъде не ги продава. Много се изговори за неговият външен вид, социална ориентация и автоджамбазки навици, но на това сякаш се обърна прекалено малко внимание. Аз знам, че Криско е Криско, а не Ризко или по-зле – Дриско, защото го бях чул от Интернет, където самият той си качва песните за безплатно слушане и се рекламира. Тъй че, ако той искаше и имаше смелост, имаше си и закони и магазини, които да му предоставят възможността да излезе на пазара и да взима пари. Вместо това той предпочита да ги вади с реклами.
     Но Криско е твърде лесен случай за разрешаване. Нека вземем за пример някой друг рапър – например Мишо Шамара. Какво се случва, когато аз набера в YouTube неговото име и си пусна някоя негова песен? Според врага ни, онзи в овчите кожи с феърплейя, аз го ощетявам с пари. Колко точно? Ами с цената на неговия албум. Защото за да си пусна негова песен легално, аз трябва да си купя целият му албум. Т.е., ако аз изгледам днес пет хиляди клипчета на Шамара от различни сайтове (нищо, че песните може би се повтарят), аз го ощетявам с пет хиляди по 10лв = 50 000лв? Така ли е наистина? Не. Защото аз ги нямам тия пари. Дори и да исках да ги дам за музика и да си плащам всичката музика, която гледам свободно в Ютюб, аз не бих могъл да си я платя. И в този смисъл твърдението, че само от Ютюб, Замунда и т.н. консуматорите ощетяваме изпълнителите със сума, съразмерна с брутния вътрешен продукт на цялата страна, е меко казано нелепо. То не е просто смешно или невярно. То е лъжливо. То е нарочна манипулация. То, надявам се, е противозаконно. Тъй като медиите би трябвало да бъдат четвъртата власт, „очите на народа“, се надявам те да нямат право да манипулират по толкова безочлив начин. И ако не е незаконно, предлагам, да стане незаконно доста преди да стане незаконно гледането на клипчета в Интернет, които друг е качил преди нас. 

     Та до тук с твърдението, че ако имаш 5 милиона гледания в Ютюб за песен, която струва 1 лев, си изпуснал 5 милиона лева печалба. Първо, защото тая печалба няма как да я получиш, понеже потребителите нямат толкова пари. Второ, защото в 8-милионна държава, за да събереш 5 милиона гледания за 1 месец, то ти явно ползваш ботове, или стоиш с часове да натискаш F5 (refresh на браузъра). И трето, защото ако аз днес слушам 30 пъти една песен, която много ми харесва и струва един лев, аз бих дал един лев за нея, ако си я бях купил, а не 30лв. До тук и с тази глупост.

Мит номер 3 – Тази кампания е честна и не ощетява никого, освен крадците:

     Дочух че в новите разпоредби смятат да задължат Интернет сайтовете да изплащат пари на авторите спрямо преглежданията на техните клипчета например. Това било честно, защото нямало да ощети потребителите, следователно всички трябва да го подкрепим. Окей, ама честно ли е спрямо сайтовете? Достатъчно скъпо излиза поддръжката на един сайт като Вибокс. Представете си – говорим за десетки сървъри, стотици хора квалифициран технологичен персонал – програмисти, дизайнери, техници, системни администратори (средна заплата – над 1000лв/калпак). Още юристи, рекламни консултанти, копирайтъри и какво ли не още. И сега изведнъж ще се наложи, освен таксите за лицензи за разпространение на музика и филми, отделно на всеки автор да му се плаща според преглежданията? Преглеждания, които както казах по-горе, могат да бъдат фалшифицирани и автоматично генерирани от компютър. Детска игра е да се напише програма, която да отваря едно клипче 1 милион пъти на ден. И ако трябва дори по една стотинка да се плаща на преглеждане, то това са 10 000лв. За едно клипче. Хмм.. ами ако това е честно, да си свалим по една такава програма (има ги безплатни) и да почваме да качваме простотии от рода на „Пет кокошки съм заклала“. Доходоносен бизнес ми изглежда. И щом няма да товарим потребителите, нека да закопаем сайтовете веднъж за винаги. Да, да ги закопаем, защото те това не биха го издържали. То дори в момента едвам се издържа.

Мит номер 4 – Асен Блатечки иска да ми яде салама, защото поради факта, че аз ползвам Гугъл, той няма пари:

     Скъпи сънародници, драги съотечественици, уважаеми народни представители... според в момента съществуващите и действащи закони, всеки предприемач, който подпомага развитието на българската музика чрез изграждането на нови медии, е длъжен да заплати необходимите такси и лицензи. Освен таксите за далекосъобщения, трябва да се платят и задължителните суми за правата за излъчване на музика, която е чужда интелектуална собственост. Дори и да си пуснете малко университетско онлайн радио в студентското общежитие, вие сте длъжни да платите тези права. Ако не платите тези права ви грози глоба от 2000 до 20 000 лева. На мен ми се струва добре, не знам защо трябва да се спира на пиратите Интернет и с това и достъп до разписанието на БДЖ.

     В България има 3 големи фирми, които са правоносители на голямо количество музикални произведения и ще разгледам всяка една от тях поотделно, за да видим кой крие салама на Блатечки и дали крадецът не вика „дръжте крадеца“:




  1. "ПРОФОН” е творческо сдружение с нестопанска цел, лицензиращо публичното използване на музика у нас, съгласно Закона за авторското право и сродните му права. ПРОФОН лицензира следните основни видове използване на музика: радио- и телевизионно излъчване, излъчване на музика в Интернет – симулкастинг и уебкастинг, препредаване (напр. чрез кабел и сателит), публично изпълнение. Това е от официалняит им уебсайт. При тях се плащат лицензи за всичката музика на Юнивърсъл България, Българско Национално Радио, Камен Во Студиос и кой ли още не. Ето ги и техните тарифи, ако искате да си платите лиценз да излъчвате музика в: 
     Както виждате, изобщо не е евтино. За тъкмо прохождащо онлайн радио с под 50 МЕСЕЧНИ слушатели, вие им дължите 25 лева на месец. Но с 50 слушателя на месец едва ли бихте намерили рекламодател, който да ви плати и 2.50лв. А да не забравяме, че има и технически разходи. Затова да кажем, че допускате до 5000 слушателя на месец. Дължите им 500лв всеки месец само за лиценза. Ако пък сте ефирно радио, например като радио Сити, вие им дължите само за София 500лв на месец или 6000лв на година. Та Сити и The Voice им дължат само за София общо 12 000лв. Интересен факт е, обаче, че в годишния си отчет - http://prophon.org/files/56apbFS'2011_NSS_Notes%20Prophon%20last.pdf - те са декларирали за 2011г. приход от права точно 10 000лв при приход от членски внос – 6000лв. Хмм... Дали пък някой друг не бърка в хладилника на Блатечки? (Да му яде салама като е отворен) Дали някой не нарушава отдавна съществуващите закони, пък да иска нови, още по-строги, които още по-строго да нарушава?
     Каква гавра само - 6 000лв събрани от членски внос, 10 000лв събрани от права. Т.е. ако организацията не взима никакви пари за себе си от правата, авторите дори не биха си удвоили членския внос? Не мога да разбера дали таксите са ниски, дали някой не си върши работата по събирането им до толкова, че да не иска пари от The Voice и City за София поне, или просто някой декларира приход в пъти по-малък от реалния, с което ощетява българските автори, данъкоплатци и държавата. В единия случай имаме слабо управление, което не оправдава членския внос и високите такси. В другия случай имаме неизпълняване на задълженията по договор. В третия случай имаме крупно престъпление на законите.

  1. Мюзик Аутор е сдружение за колективно управление на авторскиправа на композитори, автори на литературни произведения, свързанис музика и музикални издатели. Така пишат на сайта си. Те също са членове на подобни международни организации и отговарят за правата на куп чуждестранни автори по силата на партньорски договори с еквивалентните дружества в съответната държава, където е регистриран авторът. Например за да излъчвате немска музика, която е регистрирана при GEMA, в България вие трябва да платите на Мюзик Аутор. Ето го и списъкът на членовете им - http://www.musicautor.org/TXT/AVTORI/Spisuk_avtori_-_30.0.6.2012.pdf . Както виждате, това нищо не ви говори, тъй като са написани с трите им имена по лична карта. И тъй като не знаете как точно се казва Графа и не искате да плащате от 2000 до 20 000лв глоба, най-добре да отидете вие, за да не дойдат те. Плюс това, така и така има БГ Радио, което е хванало тази аудитория, най-вероятно ще искате да пускате и чужда музика. Те, за жалост нямат публикуван финансов отчет, имат само отчет от дейност, където приходите от такси са милиони, въпреки по-ниските тарифи. Техните тарифи са както следва: 

  1. Пайнер ООД – Инетересен за отбелязване факт, е че на страницата на Профон изрично пише, че не отговарят за правата на Пайнер ООД. Цитирам: "Единственият каталог, за който ПРОФОН не събира и не изплаща възнаграждения е този на „Пайнер” ООД." Може би Митко Пайнера не иска да дели с измамници. Или може би смята, че сам би се справил по-добре. Във всеки случай някъде там се крие причината, поради която на рекламите на btv – FairPlay не са Азис и Преслава, а изгладнели клиенти на други организации. Защото ако погледнем чалгата, то очевидно с българска музика могат да се правят достатъчно пари, за да има за салам. 

Заключение

    Оставям го на вас, приятели и автори на музика. И нека бъдем праведни и не лъжем, за да може Бог да ни пази от душмани в продължението на войната. И тази в далечния Близък Изток, която се води на една балистична ракета разстояние, и на тази в центъра на Европа, която се води по медиите срещу медиите. И успех на Блатечки със салама.